Употребата на чесъна и мащерката датира от хиляди години. В египетски папирус от 1500 г. пр.н.е. са изброени 22 рецепти с чесън при оплаквания от главоболие, болки в гърлото и физическо изтощение. Първите доказателства за свойствата на чесъна достигат до нас от 1858 г., когато Луи Пастьор открива, че той унищожава вредни бактерии. Националната медицинска библиотека на Бетесда, щата Мериленд (САЩ), е съхранила над 100 научни разработки за чесъна, публикувани от 1983 г. насам.
Чесънът е сложно растение. Основната активна съставка на суровия чесън е алисинът. Той придава на чесъна характерния му остър мирис. Алисинът е много силен антибактериален агент, навлизащ в кръвоносната система и дезинфектиращ белите дробове, вътрешните органи и кожата. Алисинът е основната активна съставка в добавката "Форевър чесън и мащерка". Другите активни съставки включват ажоен, който е противосъсирващ агент, и лецитин, спомагащ за премахването на мастни отлагания, каквото е холестеролът, и подпомагащ превръщането на мазнините в енергия по време на обмяната на веществата. Серните съединения в чесъна са противогъбични и антибактериални, придаващи му ефективност при множество проблеми, включително грип и кандида албиканс. Те също така помагат на чесъна да защити организма от свободните радикали и го превръщат в силен антиоксидант. В състава на чесъна влизат още германий – минерален микроелемент, за който се счита, че помага за подобряване на имунната система на организма, и селен – минерален антиоксидантен микроелемент.
